КЪЩА ЗА ПРИЯТЕЛИ

Антоанета и Цанко са свикнали на апартаменти – първо в Тетевен, после във Варна. През 2016 г. се връщат в село Български извор, за да гледат майка му, и изведнъж се озовават насред простор, зеленина и тишина. „Видяхме свобода някак си”, казва Антоанета. Селото е на главен път, приятели от цяла България минават да ги видят, а тя обича да уточнява: „Тази къща не е за гости. Това е къща за приятели.”

Къщата е строена от Мирчо Христов Мирянов – роден през 1853 г. в село Гложене, опълченец на Шипка и по-късно първи кмет на тогавашното село Турски извор. Той дарява за църквата и читалището и по негово време селото сменя името си на Български извор. Днес в същия дом живее четвърто поколение Мирянови – Цанко, Антоанета и синът им Мирчо, кръстен на дядото и пра-прадядото, а родовата памет продължава да се предава и на внучката.

Решението да реставрират идва с едно изречение на Цанко: „Не мога да си позволя тази красива къща ние да я оставим да се руши. Трябва нещо да направим.” Започват „лека-полека” – подпори, покрив, после стая по стая. Заснемат орнаментите, изкъртват до тухла, изправят стените и после връщат декоративните елементи върху новата основа. Работят с местни майстори, запазват дюшемето, гредите, вратите и автентичната дограма, която вече е „подмладена” на над сто и двайсет години.

Архитектът, предполагат, е бил австриец – къщата е била хотел, а отпред е бил ресторантът. Всяка стая е отделна, със свои прозорци и врата към коридора, а едно малко вестибюлче днес е превърнато от Антоанета в любима наблюдателница към двора – място за книга, кафе и гледане на живота навън.

В хола са направили и „кът на опълченеца” – снимката на Мирчо стои срещу голямата маса и е част от всеки купон. „Казвали са го Мирчо Контето, защото е барнат, с мустака. Много готин старец”, казват те. А жена му, Мария, пушела лула и обичала да се весели. За Антоанета родовата памет не е просто думи, а причина тази къща да е жива, обитавана и отворена за приятели.