ИЗКУСТВОТО НА ЖУГРАФИТЕ

„Ние двамата сме като два вола впрегнати – вървим и няма спиране”, казват Светослав и Миленка. Млади се събират, избират да се върнат в отдалеченото село Делейна, вместо да гонят „по-лесния живот”, и оттогава работят, гледат крави и си строят дом – рамо до рамо.
Долната къща започва от тухлите, отпуска от казармата и царевичак вместо прозорци – пари за стъкла няма, но желание има. После идват годините на завода, когато „се печелеше добре”, и домът започва да се подрежда: мазилка, дюшемета, бетонна плоча, за която се събира половината село. Тогава така се е строяло – днес помагат на теб, утре ти помагаш на съседа.

Най-голямата украса обаче е дело на бащата на Светослав – Никола, учител с талант на художник. През 1972 г. той рисува жуграфи (както във Влашко наричат стенописите) по стените с картонени шаблони, немски бои и малък пулверизатор – духа боята през тръбичка и накрая пръска с боза, за да „запечата” цветовете. Половин век по-късно фигурите още си стоят. Децата настояват да не се пребоядисва дори опушената стая: „Нека да си е спомен от дядо.”

По пътя си двамата минават и през най-голямата болка – загубата на малкия си син. Тогава, казват, „крилете им се отрязали”. Но с времето отново намират сили да станат, да работят и да се грижат за къщата и земята. Днес гледат на дома си като на малък музей – на техния труд, на бащините жуграфи и на общия им живот. За тях най-важното не са парите, а това да си трудолюбив, да уважаваш човека до себе си и да помагаш, когато можеш.