ИСТИНСКОТО ОСТАВА

Борис Мисирков е „кореняк софиянец”, фотограф и кинаджия, който в един момент започва да си представя как би било да живее на село. Попада в малкото Родопско село Пещера почти случайно – разхождат се, говори с хората и изведнъж се появява пенсиониран полковник: „Къща ли си търсиш? Сега ще те заведа. Тая е твоята къща.” Борис купува, а чак когато довежда архитектка приятелка, разбира, че долният ъгъл вече се е спукал и къщата реално започва да пада. Изборът е ясен: или да се откаже, или ударно да я реставрира.

Той избира второто. Заедно с архитектката Пенка Станчева, конструкторката Весела Русафова и един млад строител с бригада от седем–осем души започват голямото „избушване”. От старата къща остават само зидовете и покривната конструкция; вътре се правят нови тухлени стени и нов гредоред. Основният принцип е прост и безкомпромисен: каквото е бетон, си е бетон – не се маскира с камък, за да изглежда „старо”. Каквото е ново, е честно ново. Каквото е старо, се спасява, вместо да се имитира. В края на ремонта строителят ги посреща на вратата с плюшено мече, държащо ключовете, и по бутилка шампанско във всяка стая.

После започва другото събиране – на детайли. Борис обикаля битаци, рови, чисти, сглобява: от сто стари бакелитени ключа успява да направи двайсет работещи, лампите са от спасени стъклени шапки, а на покрива още има тикли – в селото само църквата и тази къща са така. За него истинското е обратното на ментето, а истинският патриотизъм е да спасиш стара къща, а не да лепнеш трикольор на пластмасова дограма.

Бояна Гяурова, неговата партньорка – дизайнер, и дъщеря им Димана прекарват тук много време, заедно с кучето, което са прибрали от селото. „Истинското е близостта до природата и възможността да пипнеш и усетиш нещо”, казва Бояна. И в тази къща всичко е направено точно така – със стремеж към истинското.