Чичил

Село Чичил се намира близо до град Кула, в един от икономически най-засегнатите райони на страната. Днес тук живеят около 50 души. Няма магазин, обществен транспорт или медицински грижи — реалност, позната за много обезлюдени села.

Хората тук намират богатството в друго — красивата природа, чистия въздух и тишината. Селото е разположено в края на пътя, обградено от гора, част от защитената зона „Войница“.

💎Ние открихме и още едно богатство — старите къщи на Чичил.

Те са съхранили типичната за региона архитектура и автентичния си чар. Парадоксално, именно обезлюдяването е помогнало за това — много от сградите са останали недокоснати от неподходящи ремонти и днес имат реален шанс за истинска реставрация.

👉Най-силно впечатление правят външните предверия – чардаци, оформени с множеството арки. Те се образуват от фини дървени колони с дървена обшивка, съчетани с плътен парапет и извивки, измазани с кирпич. Тези пространства често са вдлъбнати в обема на къщата, а до тях води външно стълбище.

Възхищаваме се на това оформление, защото придава на сградите лекота и ритъм на фасадата, топло излъчване и добре премерени пропорции.

Повечето къщи следват следната схема:
▸каменен приземен етаж с огнище (оджак) и изба (подрум);
▸втори етаж от кирпич или тухли – жилищната част, “собата”;
▸отделна дървена плевня — „талкана“.

Подобни архитектурни решения се срещат и в други райони по западната граница на България — от Кюстендилско, през Трънско, до Видинско. Това поставя Чичил в един по-широк архитектурен контекст, който заслужава внимание и опазване.

Местните разказват, че в началото на XX век майстори от Сърбия, от района на Гуча, идвали тук на гурбет, за да строят къщите. По онова време границите били по-отворени, а връзките между хората от двете страни — естествени и живи. По близките баири се правели срещи между Българи и Сърби, за да се женят помежду си.

📖В книгата “Българската къща” арх. Теодор Златев категоризира къщите с полукръгли отвори на чардака в групата на Западнобългарската къща, разпространена из западна България до р. Искър. Според него това са ”чисто ренесансови форми от италианската архитектура, стигнали до тук през Македония.”

Селото пази и паметта за силен борбен дух. По време на „Кулските събития“ през 1951 г. жителите на Чичил разтурили новосъздаденото ТКЗС и си върнали иззетите селскостопански животни, а близо 200 жени отишли на протести в града. Впоследствие протестът им бил потушен и много хора са изселени.

Силно впечатление прави една къща, която изглежда малко необичайно за селото: чардакът не е страничен, а е разположен фронтално — точно по средата на фасадата, в отделен обем. Личи, че къщата е строена с желание да впечатлява.

Изпъкналият чардак се нарича “триъгълен фронтон” и изпълнява декоративна функция — естетична препратка към колонадите на сакрални и представителни сгради от античността.

За щастие успяхме да се свържем с наследник на къщата и научихме удивителна история.

👉Къщата е на повече от 100 години. Строежът е започнал през 1922 г, а през 1923 г. семейството влиза да живее в нея.

Строена е от прадядото Панко Костов Велков, който бил смелчага, участвал в две войни и станал най-богатият човек в селото — а и най-екстравагантният. Имал личен кон, с който обикалял по имотите и нивите си да наглежда работниците, а после си поръчал да му докарат с кораб по Дунава чисто нова кола Форд – първият автомобил в района и голяма атракция.

Разбира се, и домът му трябвало да се оличава. Специално повикал по-скъпи майстори, за които казват, че били българска бригада, а не сръбска, както при много други къщи в Чичил.

До днес впечатление правят фините като дантела дърворезби по дограмите и под стрехата, които хвърлят жива, променяща се сянка върху фасадата. Имало и вълнообразна фасадна декорация, напомняща гирлянди.

По-късно в къщата живели потомците на Панко — баба Перка и дядо Велко (имена разпространени в районите близо до Сърбия). Били топли и работливи хора. Гледали коне, волове, 200 овце, 50 кози и много обработваеми земи.

Дядото бил и веселяк, винаги водел хорото и го викали да помага с преговорите при сватосване. Бабата пък била повелителката на дома и оджака. С помощта на работнички приготвяли по няколко яденета на ден, които с каруци откарвали по нивите за хората на полето. Баба Перка била една от онези смели жени, които отишли да протестират в Кула.

Освен тази къща, намерихме и още къщи с фронтони – следователно тази типология се е разпространила в селото. Има и различни, вероятно по-нови, интерпретации на вградения чардак – с плътни арки или оформени само от летви.

Много харесваме и семплата форма на старите къщи плетарки. В тях няма показност, но пък спокойствие и излъчване на уют, идващо от полегатите покриви, дървените прозорци и естествените материали.

Още нещо интересно: в миналото строежът на къщите е бил задружно мероприятие – един път съседът ти помага за твоята къща, друг път ти на него.

Например, когато били нужни камъни за основа, селяните впрягали воловете и закарвали каруците отсреща на кариерата за камъни. Там разпрягали воловете да пасат, понякога дни наред, докато работниците издялат камъни и ги натоварят на каруците. После ги карали обратно, разтоварвали на строежа и продължавали със своята си земеделска работа.

Още информация може да намерите на фейсбук страничката на село Чичил.

📷Снимки и текст: Елена Стойчева и Георги Николов