Горно и Долно Озирово са села в Северозападна България, които се намират в община Вършец, област Монтана. А село Лютаджик е съвсем на близо, както се казва на един хвърлей.
Предание разказва за образуването на двете селища: чумна епидемия принуждава населението да се спасява и то се разделило на две – едните тръгнали на север и основали днешното село Долно Озирово, а другите се спрели на юг, в местността Голяк и образували ново село – Горно Озирово.
Пътешествието ни до тези села беше напълно случайно и непланувано. Решихме просто да проверим какво се случва с къщите там.
На пръв поглед напълно нормални селски къщи. Но, ако по-задълбочено се вгледаме в тях, ще открием колко прецизно са планирани и изпълнени.
Повечето къщи разположени по главната улица са строени след 50-те години на миналия век и изглежда в кратък период едни след други, тъй като доста си приличат. Открихме 4 повтарящи се и приложени принципа в къщите :
Разположени са винаги по външната границата на имота
Симетрия и масово изпълнение на къщи близнаци (обикновено на потомци от едно и също семейство)
Гипсовите рамки около прозорците- разположени около ъглите привнесени от Модернизма, като прозорците по ъглите се групират в общ ъглов елемент
По този начин селото има едно ансамблово звучене и характерен облик именно поради масовото прилагане на тези принципи
Геометрията на къщите, които са разположени по-навътре в селото и извън главната артерия е по-различна и разчупена. Доста често се срещат ъглови сгради стриктно следващи линиите на имота. Това е довело до появата на не хоризонтално било и от определени ъгли къщите имат различно възприятие
Прави впечатление умелото и прецизно изпълнение на всички фасадни елементи – мазилката , цокъла с издялани камъни и гипсовата декорация и рамки около прозорците. Въпреки семплата композиция и визия , усетът към детайла, качествената реализация и смислената планировка придават архитектурна стойност на тези селски къщи.