Къпиново

Село Къпиново се намира на 19км югоизточно от Велико Търново. В него ни заведе арх.Радомир Данков, който минавайки случайно по главния път на селото се натъкнал на богато украсената и оцветена в синьо едноетажна къща, която закачливо беше кръстил : „Къщата на Мадам Бътерфлай” заради подобните на театрални завеси декорации около прозорците.

В последствие ние открихме още 5 къщи, използвали същата фасадна украса. Както разбрахме от някои от по-старите жители на селото, теориите за появата на тази повтаряща се фасадна украса са 2: 1.Имало е предприятие, което ги е произвеждало и от където са се пазарували 2.Това са внесени от чужбина калъпи, които са били преизползвани при различните къщи строени по това време в селото.

Тъй като основния поминък в Къпиново било гурбетчийството – повечето мъже от селото работели като градинари в Австро-Унгария ,Сърбия ,Чехия и Русия , може лесно да обясним богатата декорация с това „вносно” сецесион влияние и нищо чудно наистина някой жител-гурбетчия да е донесъл от странстванията си 2-3 калъпа за своята къща, които в последствие са били отново употребени и за други къщи.

Освен повтарящата се декорация при част от къщите , откриваме обаче и няколко уникални „вида” –двуетажни постройки с доста градско излъчване. Едната, която е описана по-надолу в цитат от книгата, е с герб с два симетрични лъва над главния вход , между които е изписана годината на построяване-1910. Другата доста важна и интересна постройка в подобен дух е тази на танцовият салон „Лунен лъч” . Строена е през 1911 г. от българин, който се е учил за строител в Румъния .На приземния етаж е бил салонът – за питиета,събирания и танци, а горните два етажа са били жилищни. Намира се самия център на селото в единия ъгъл на големия площад в съседство с читалището и библиотеката. За съжаление към днешна дата сградата е изоставена и опожарена.

Къщите на Къпиново са правоъгълни в план ,с правилна форма и ясна симетрия. Входът обикновенно се намира на главната улична фасада, но намерихме и къщи, като въпросните „Мадам Бътерфайски” разновидности , при които главната и по-къса фасада към улицата е само с прозорци, а входът е разположен странично на по-дългата фасада ,която е към двора.

Попаднахме на следната ценна информация в книжка за селото написана от Марин Маринов в местния „Клуб на пенсионера”  :

„Независимо от взаимствуванията в архитектурата и вътрешната уредба, къпановичани продължават възрожденските традиции и символи на българския свободолюбив дух. Вместо в дъното на дворовете ,както по времето на робството, новите къщи изправят снага на видно място досами улицата.Те са само за задоволяването на потребностите на човека. Оборът и останалите постройки са в страни и създават нов облик на селския двор. Плетищата отстъпват място  на дуварите от камъни и тухли. Появява се възрожденски тип градска порта със странична врата, отделен покрив, често съчетан с покрива на сушината към двора и служи за връзка към останалите масивни постройки. На изток ,югоизток и юг пред новите къщи остават плочниците ,лозниците и цветните градинки ,отделени със зидана ограда към големия двор.

До Балканските войни (1912-1918 г) строят предимно градинарите от Русия, Влашко и част от Сърбия, а през 20-те и 30-те – от Югославия, Унгария и Чехословакия. Дървената руска ромбоидна и шевична украса около и над прозорците отвън е заменена с красиви елементи от хоросан в духа на Тревненската живописна школа. Това са стебла с извити листа, растителни цветове, листа от дървета, плодове и гроздове. Ярки представители в тази насока са „Чавдаровите къщи” на главната улица…..Над тях предимство имат къщите на Трифон Трифонов Денчев и Минчо Иванов Бурнов, които завършват с челни куполи над втория етаж отпред. Върху купола на Денчевата къща е семейният герб- два срещуположно изправени лъва ,а между тях годината „1910”. Нов елемент в къщите на градинарите от западните страни е, че коридорът на горния етаж завършва с остъклена врата, през която се излиза на балкон към улицата. Балконите са от ковано желязо с ляти оловни орнаменти, а отдолу встрани имат художествено изработени носещи корнизи…

…До края на 30-те години сградния фонд на Къпиново е обновен над 60 на сто.

Приземният етаж на новите домове е полувкопан и се използува за презимуване на семейството. На мястото на обора се появява всекидневна, кухня, килер и закрито стълбище към мазата….На други места подстъпите към мазата са открити, а до следващия етаж се отива по представителна двупосочна каменна стълба с 2 колонки и покрита площадка….По-малко са домовете с вътрешни стълбища….От площадките през двукрила или еднокрила врата се влиза в коридора, чиято височина, заедно с височината на стаите е над 2м. Подовете са от дюшеме, стените варосани, а прозорците – широки и двукрили.

Във вътрешната уредба съществува смесица от уредбата на заможните руски и другоземските домове и бългаските възрожденски къщи. В стаята за нощуване от двете страни има двойни или единични железни кревати с богати метални орнаменти, голяма табла над главите, по-ниска в краката с изрисувани дворци, беседки, плаващи лебеди, летящи амурчета в лунна нощ. След години матраците и сламениците се заменят с пружини и дюшеци. Шарените възглавници, напълнени с мека слама, отстъпват на бели бродирани и пълни с гъща перушина възглавници, назовани „падушки”, от руски-„под ухо”. В стаята на стопанина на източната стена задължително присъствува иконостас със скъпа икона на светията закрилник на дома и семейството и сребърно кандило пред иконата. …Над брачното легло е увеличен (дорисуван) портрет на стопанина и стопанката в деня на сватбата им. В тази стая е иззидан и красив джамал, неправилно наричан „Виенски”, тъй като неговите елементи са основно взанимствувани от възрожденската архитектура на Колю Фичето….

….През 1921-1922 се строят нови улици, извънселищни пътища, мостове ,,водостоци и други на обща стойност 64 850лв…

……Печените тухли и керемиди извършват революция в домостроенето.Тухларите заменят суровия кирпич и плетените стени(долма). Построените с тях къпиновски къщи на градинарите-гурбетчии са стабилни ,студоустойчиви и красиви.Сламата и каменните плочи отстъпват място на керемидите. В началото на XXв търговецът Руси Попов, внук на Узун Марко, строи навес за сушене на керемиди под Бойнища…В продължение на четвърт век той изпича висококачествени тухли и керемиди за нуждите на селото, на близки и далечни села….”

Към днешна дата в селото живеят няколко семейства англичани и австралийци, които старателно са реконструирали старите Къпиновски къщи, но за съжаление не успяхме да надникнем в интериорите им.

За сметка на това обаче попаднахме на една от сестрите на Мадам Бътерфлай ,която беше променена до неузнаваемост от български гурбетчии. Нямаше и следа от оригиналната гипсова украса- тя беше заменена с изолация и съвременна мазилка, и цокъл от гранитогрес. Фасадната дограма беше подменена с ПВЦ, а в интериора- отново никакви следи от оригинала – премахнат джамал ,ламинат и гранитогрес за под , грубо варосани стени.

Нашият апел в случая- нека да оценим подобаващо оригиналната визия на къщите в село Къпиново и доколкото е възможно да съхраним и опазим първоначалният им вид със старателно отношение и реставрация чрез използването на естествени материали и традиционни строителни методи. Би било чудесно да се документират някои оригинални и съхранени интериори на къщи в селото на следващ етап, тъй като ние не успяхме да влезнем в никоя от тях.

Влог серия