Ново Село
Ново село се намира на самия Дунав, на най-северозападния край на България. Много живописно и спокойно село, с широк речен бряг, тъкмо за плаж и риболов. А от разходката ни в селото се впечатлихме и от широките улици и просторния централен площад.
Особеност на Ново село е диалектът, който има сходни черти със съседните сръбски говори както и с преходните говори на юг. Повлиян е лексикално и от влашкия. Затова наречието, което се използва в Ново село, е уникално. Има дори трудове посветени на него. Тази уникална смесица от влияния е пренесена и в архитектурата на селските къщи.
Типичните и най-стари къщи са едноетажни и кирпичени, ориентирани с дългата си фасада към улицата, с арки засводяващи чердака и сравнително стръмни четирискатни покриви. Очевидно е влашкото влияние. А така характерното засводяване на чердака е привнесено от Пиротските майстори, което става популярно в целия Северозапад , и ,благодарение на движението на гурбетчийските и дюлгерските групи, може да се открие и във Влашко.
Както казва арх.Румен Джагаров , горд собственик на една такава столетница – „Всичко е глина, камък и дърво”,а микроклимамът в една (стара) кирпичена къща е изключително благоприятен за човешкото здраве. Разпределениението е симетрично и еднопланово като от едно входно пространство, наречено „Калидор”(сходство с къщите в с.Делейна), което е било най-често и отопляваното място в къщата, се е влизало в 4 други стаи -по две от всяка страна . По- късно , през 20-те и 30-те години на миналия век ,някои от тези къщи биват разширявани с пристройки откъм засводения чердак и планът им от правоъгълен става Т- образен заради новото разширение пред входа.
В интериора стените са богато изрисувани с валяци и цветни бои, които понякога се наслагват за повече детайл и колорит. Всяка стая ,както и в с.Делейна, е с различни шаблони и различен цвят. Изумихме се ,че в къщата на Румен открихме декорация с валяк, който преди това намерихме в интериора на къща в Къпиново. Интересен е пътя на валяците и шаблоните, които така масаво са били използвани в интериора и в лоджиите на почти всяка къща от онова време. Когато с годините мазилката по стените започва да се напуква , откриваме няколко слоя от рисунки ,шаблони и бои наслагвани с времето, всеки слой с характерните за времето орнаменти ,изображения и цветове.
Друга често срещана постройка е мотвака или малка къщичка в дъното на двора ,която е играела ролята на лятна кухня, която в последствие е приютявала по-възрастното семейство, докато голямата главна къща се предостъпвала на младите.
По-късните екземпляри на къщи в Ново село са по-големи и двуетажни, с по-големи прозорци обрамчени с декоративни рамки и с подчертани пиластри по фасадата. В разговорът ни с една старица от селото, собственик на една такава сграда, разбрахме ,че моделът на къщата й е „взет” от Влашко и има още 3 къщи като нейната в селото- отново пример за привнесена архитектура и повтаряемост на един готов модел. Други сгради от този период пък са строени от видния местен архитект Илия Попов ,който е учил във Виена и решава да дари проектите за Читалището и Часовниковата кула в Ново село безвъзмезно. От своя страна жителите на селото сами събират средства за тяхното построяване.
Освен чрез архитектурата на сградите, белег на това ,че Ново село е уникално място по дух и стил, е и девизът на селото „„Ми смо си ми“ , изписан на герба му , което значи „Ние сме си ние”.