Плачковци

В Плачковци попаднахме на къща, която веднага се отличава със своя ярък оранжев цвят и богати фасадни орнаменти, запазили се като че магически насред изпадалата мазилка.

Още на приземното ниво правят впечатление високите отвори, врати и прозорци с почти еднаква височина, което подсказва, че пространството вероятно е било използвано за търговски цели – дюкяни или работилници.

Ъгълът на сградата е решен необичайно, с диагонално изрязване, което оформя входа и едновременно с това отваря място за балконите над него, които от своя страна служат за козирка над входа.

Фасадната декорация е значително по-богата от обичайното – орнаменти около прозорците и пластични елементи, които омекотяват геометрията и напомнят за късни интерпретации на неокласицизма, с барокови влияния. Дори от долната страна на балконите има красива декорация, която да посреща погледа на минувачите. Майсторите едно време са мислили в перспектива.

Макар да няма запазена година на фасадата, по характерните елементи може да се предположи, че къщата е изградена в периода между края на 20-те и средата на 30-те години на ХХ век.

Именно такива срещи са причината този път да излезем извън рамките на селата, които обикновено показваме. Плачковци е малък планински град, който до 1969 г. е бил село, но в него могат да се открият къщи с ясно изразен по-градски характер и до 4 етажа.

Тук започва да се появява въпросът — откъде идва този тип архитектура и защо се среща именно на такова място в Тревненския Балкан?

Отговорите идват малко по-надолу по улицата, където отидохме специално да снимаме друга сграда в града, която ни беше привлякла вниманието. Орнаментите около прозорците й са по-едри и подчертаващи вертикалността на сградата. Над главния вход се оформя по-изразен декоративен мотив, наподобяващ венец със цветя, който фокусира вниманието и придава силно изразен акцент на фасадата.

Още докато снимахме, погледът ни беше привлечен от друга къща, на отсрещната страна на улицата, малко по-навътре, зад отворена бариера на индустриална зона.

Орнаментите отново са богати и напомнят неокласически влияния или късен сецесион, но рамките около прозорците се различават една от друга, липсва строго повторение и се усеща стремеж за показност в оформянето на фасадата.

Това, което я отличава обаче, е разширението в дясната част, което сякаш е добавено впоследствие и нарушава първоначалната симетрия на сградата. Тук започва да се появява и въпросът каква е била функцията ѝ и защо изглежда по този начин?

На връщане се заговорихме с жена от съседния блок, която ни наблюдаваше, докато снимаме. Оказа се, че е работила там повече от 18 години. По думите ѝ сградата е била част от комплекса на фабрика „Петрургия“, създадена през 60-те години за производство на ляти базалтови изделия, и затворила през периода на приватизация.

Именно от нея разбрахме, каква е била и по-ранната история на сградата. Тя не е била просто жилищна къща, а къща-офис, свързана с дейността на Атанас Буров, дипломат и банкер, участвал в развитието на редица предприятия и минни дружества в страната, и защитник на парламентарната демокрация.

По времето на Буров сградата е изпълнена с пищно украсен интериор и е използвана като администрация за посрещане на официални гости и бизнес срещи.

Този детайл променя начина, по който се интерпретира сградата. Присъствието ѝ не е случайно, а е част от един по-широк контекст, в който се оформя облика на Плачковци през първата половина на ХХ век. До 40-те години Плачковци се развива интензивно: с построяването на железопътната линия през 1913 г. и развитието на въгледобива в района, мястото постепенно се превръща в индустриален и търговски център.

Появяват се нови професии: миньори, железничари, занаятчии, чиновници и предприемачи. Това постепенно води до по-високи доходи, навлизат нови строителни практики и по-високи изисквания към жилищната среда. Участието на чуждестранни специалисти, включително италиански инженери и работници, също оставя своя отпечатък върху местната среда.

В архитектурно отношение това се изразява в къщи с ясно търсене на представителност, симетрични фасади, подчертани входове и богато разработени декоративни елементи около прозорците и корнизите.

Често се използват мотиви, свързани с неокласицизма и барока, но интерпретирани по локален начин. В някои случаи се усещат и влияния от сецесиона, особено в по-органичните и флорални орнаменти.

В този контекст не е изненадващо, че в място, което тогава все още е село, започват да се появяват къщи с по-изразен „градски“ характер. Това, което виждаме днес, е резултат от този преход, между традиционното и по-модерното за времето си, между селото и града, който прави тези къщи толкова интересни за откриване.

📷Снимки и текст: Елена Стойчева и Георги Николов