Пушево

В село Пушево първоначално ни спря декорираната жълта къща на един завой на главния път, пред която в близост имаше и кладенец. Решихме да видим какви архитектурни забележителности ще открием още наоколо. Първият ни ход беше да попитаме продавача на смесения магазин, който заварихме на близо, а той се оказа и да знае разни работи за историята на тази къща.В миналото е била нещо като хан и частна къща – до къщата е имало 3 етажна пристойка (в момента не съществува), на която първия етаж бил за простолюдието, втория – за по-заможните посетители, а на третия етаж имало стаи с легла. Местните легенди гласаят ,че Стамболов често посещавал този хан. От кладенеца се източвала вода до къщата/хана, където правели лимонада и я продавали в заведението. В къщата на първо ниво имало внушителен джамал и традиционната ниска софра с трикраки столчета.

От разходката по улиците се натъкваме на не особено атрактивна табела, която обяснява ,че Пушево е селото с първата промишлена мелница в България – „Велковата мелница”. През 1877 година Велко Димитров от Дряново закупува малка мелничка заедно с околната й земя и построява най-моделната за времето си мелница на брега на река Янтра. Работила е до 1953г. и е обявена за паметник на културата през 1987г.

Става ясно, че през 1912г мелничарската промишленост заема първо място в индустрията на България, като от 12141 мелници, 11 134 броя се намират в селата. Изнасяли са се брашна за пазарите в Турция, Гърция, Англия и др. В България няма друго село с такава масова професия – всеки втори трудоспособен мъж в с.Пушево бил мелничар.

Къщите, които заварваме в селото са 2 типа – от края на 19-ти и началото на 20-ти век, и такива строени през социализма. По-ранните екземпляри в повечето случаи винаги са разположени на улицата към имота и се сливат с внушителните каменни зидове с високи дървени порти, които ограждат парцелите. Декорацията им е сравнително семпла, но ясно можем да проследим прехода от възрожденските дървени „вежди” ,които ограждали прозорците през Възраждането, към подобни по форма гипсови релефни рамки и последвалата еволюция на тези декорации около прозорците.

Почти всички стари къщи и стопански постройки в Пушево носят характерния облик на местния ломен камък. Добиван от близките кариери, той е здрав, но се цепи сравнително лесно на плочи, удобни за градеж. Подредени в плътни хоризонтални редове, понякога с каменни арки над отворите и дървени пояси в зидарията, тези зидове оформят цели улични фронтове. При жилищните сгради най-често първият етаж е каменен, а вторият – паянтов.

Това ни разказа Русин Русинов, чийто дядо със същото име е бил един от известните майстори –дюлгери на Пушево. Русин Петров Русинов е представен като предприемач-строител в издадения преди 1944 г. албум „Строителна България“. Майстор Русинов можел да чете чертежите на строителните инженери, да изчислява необходимото желязо и притежавал свидетелство. „Много пушевчани са работили тази работа, но дядо беше майсторът“, спомня си неговият внук. Той ръководел голяма строителна бригада и строял в Пушево, Търново, Горна Оряховица, Бургас и на други места в страната, включително след земетресението в Чирпан от 1928 г.

Но да се върнем на каменните зидове – една от най-харектерните черти в облика на Пушево. Как се прави каменен зид ?
Преди градежа камъните се сортират по размер, дебелина и форма, като най-едрите и здрави се полагат в основата и по ъглите. Плочестият камък се реди по естествените си хоризонтални пластове, със застъпване на фугите, а по-дългите камъни свързват двете лица на зида. Празнините се уплътняват с по-дребни късове. Изграждането на участък с размери 1 х 1 м и дебелина около 45–50 см може ориентировъчно да отнеме от половин до един работен ден при предварително подготвен камък и работа на майстор с помощник, а при внимателно подбиране, дооформяне и напасване – до един-два дни.

Пушевските каменни зидове ясно онагледяват това как местните материали формират архитектурата на едно място и създават естествена с природните дадености. От друга – свидетелстват за огромните усилия, майсторството и времето, вложени от местните строителни бригади в тяхното изграждане: камък по камък, ред по ред.

В Пушево открихме и цяла група удивително сходни къщи, строени около средата на 40-те години. Те са по-скоро варианти на многократно повтарян местен строителен модел, отколкото напълно еднакви типови проекти. Имат компактни двуетажни обеми, четирискатни покриви и подредени фасади с високи дървени прозорци. Релефната мазилка е разделена на полета с декоративни рамки и орнаменти, напомнящи листа или мидички. Всяка къща обаче носи своя малка вариация: различен цвят на дограмата и орнаментите, понякога леко извити прозоречни щурцове или различно оформен цокъл.
Доста от тези къщи имаха табела „Образцов дом”. Замислихме се -как един дом е ставал образцов, от къде са тези табелки, купувани или получавани…

И решихме да разберем…
„Образцов дом“ е било официално обществено отличие, а не просто декоративна табела, която собственикът купува и поставя по свое желание.

Началото е свързано с Постановление №537 на Министерския съвет от 3 юли 1952 г. за хигиенизиране на населените места. В средата на 50-те години кампанията се развива като масово движение. През различните периоди и населени места е имало местни правилници и известни различия, а не един напълно непроменен национален списък. Основните изисквания обаче били: чисто и подредено жилище; добре поддържан двор и градина; озеленяване и цветя; изправни ограда, порта и стопански постройки; поддържана и боядисана фасада; чист тротоар и пространство пред имота; правилно съхраняване и изхвърляне на отпадъците;

Тоест не се е оценявала толкова архитектурната стойност или богатството на къщата, колкото чистотата, поддръжката, санитарните условия и външният вид. Скромна селска къща също е можела да бъде „образцов дом“.

Оригиналната табелка е била знак за присъдено звание и е раздавана от съответната местна организация.

Снимки и текст :Надежда Сучева

Експедицията за изследване и документиране на село Пушево е финансирана от фондация „Лъчезар Цоцорков“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на Ruralheritage.bg и не отразяват непременно вижданията на фондация „Лъчезар Цоцорков“ или нейните партньори.