Раждавица

Представете си едно село, в една слънчева земя, където изобилства от цъфтящи дървета и плодове – череши, грозде, круши, рози. А къщите в селото са стари и изключително красиви – с приятни пропорции и фини дървени дограми, с хубави градини и виещи се асми. На предните фасади всяка къща е украсена със свое цветно и поддържано дървено балконче – мини чардаче с резбовани парапети с най-различни фигури – цветя, сърца, арки. Когато минавате по улиците, погледът ви се радва на тези красиви детайли. Ще ви се да останете още, а наум благодарите на майсторите и хората, които са построили и поддържат къщите.

Дали можеше да е така в село Раждавица?

✨От наша гледна точка най-ценното в облика на селото са точно тези къщи с малки балкончета / чардачета. Такива не сме срещали в други райони на България отвъд Кюстендилско, а тяхната повторяемост като архитектурен елемент ги прави една специфична типология, носеща история и местна идентичност.

Строени в началото на 20 век от замогналите се земеделци, които изнасяли продукция в Европа, голяма част от тези къщи все още стоят, но почти никоя не е реставрирана. Дори напротив, много от тях не са поддържани и се намират в критично състояние.

👍Видяхме само една къща, на която е поставен нов дървен парапет, подобен на автентичните такива – все пак един добър знак!

Друга къща, която специално искахме да снимаме, вече я няма – запазени са само каменните основи. Тя беше разположена на ъгъл и имаше даже две чардачета. Показваме ви я на картина на художника Бисер Лапев.

🌸В село Раждавица снимаме през Април, за да не изпуснем цъфтящите череши на Кюстендилския район. 

Когато пристигаме, на площада ни посрещат едни прекрасни прозорци със запазена дървена дограма и декоративни рамки, напомнящи драперии и пискюли – вероятно препратка към завесите на театрална сцена или богати текстилни елементи от викториански интериор. Вижда се, че къщата има различни собственици, а входът на някогашния дюкян отдавна е зазидан.

Следващата къща, пред която се спираме, доста ни натъжава. През спретнатата дървена порта явно отдавна никой не е влизал. Над нея се чете надпис от две преплетени букви “Д В”, и годината на завършване 1929. Ярко жълтите елементи греят на фона на сивото небе.

Интересна е декоративната форма на покрива, която образува множество чупки и “кулички” с кръгли прозорчета. Такъв тип покриви срещаме още в доста къщи в Раждавица и селата наоколо. Намираме ги за много естетични – вие какво мислите?

👀Най-старата къща на селото ни изненадва с дървен чардак, разположен надлъжно пред цялата предна фасада към двора. Горе стаите нямат връзка помежду си и са достъпни само откъм чардака.

Тези дървени къщи вероятно са заменени от по-новата типология в края на 20-те и началото на 30-те години на 20 век, когато изглежда в селото е имало голям строителен подем.

За това развитие вероятно допринася и гарата в Раждавица, която е открита през 1909 г. Архитект на сградите по линията Радомир-Кюстендил е чешкият архитект Рудолф Фишер.

Жилищните сгради до железопътната линия са по-големи, с декоративни  фасадни елементи и дюкяни на приземния етаж.

🚃Влакът все още спира тук и допринася за свързаността на селото с Кюстендил и други градове.

📷Фотографии и текст: Елена Стойчева и Георги Николов ©

Експедицията за изследване и документиране на село Раждавица е финансирана от фондация „Лъчезар Цоцорков“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на Ruralheritage.bg и не отразяват непременно вижданията на фондация „Лъчезар Цоцорков“ или нейните партньори.