Сухиндол
Сухиндол е място, в което архитектурната памет и историята на лозарството се преплитат по особено естествен начин. Разположен сред хълмовете на Предбалкана, малкият град ,някогашно село, носи следите на своето стопанско самочувствие в мащаба на къщите, в детайла на фасадите и в качеството на архитектурното им изпълнение. Нашата разходка из Сухиндол е опит да погледнем отвъд отделните красиви сгради и да видим по-общия разказ за едно селище с будна общност, силен поминък и видима култура на градеж.
Още през Възраждането в Сухиндол се заформя стремеж към образование, култура и обществен напредък .Развитието на килийното училище в края на 18ти век и основаването на читалище „Трезвеност“ през 1870 г са паметни стъпки в историята му. Изграждането на часовниковата кула, завършена през 1895 г е също знакова постройка за тогавашното село като наред с Читалището оформят архитектурния ансамбъл в центъра с площада. Тя е висока 26 м, с четири циферблата, а механизмът ѝ е поръчан от белгийската фирма „Жул Ван Ланкерс“ чрез сухиндолеца Христо Андреев, който по това време следва в Белгия. За построяването ѝ местните хора събират средства – също много показателен жест за общност и стремеж към представителност на оформящият се публичен облик на селото.
В началото на ХХ век е върхът на бурното икономическо развитие на Сухиндол чрез лозарството, винопроизводството и пепиниерството. През 1896–1897 г. Марко Вачков и свещеник Ганчо Марков създават първия общински лозов разсадник. През 1909 г. е основана лозаро-винарската кооперация „Гъмза“ — от 40 души, с председател Марко Вачков и устав, изготвен по френски образец. През 1912 г. започва изграждането на избата – използвани са най-съвременни методи и нововъведения за винопроизводство , а постепенно Сухиндол се утвърждава като важен лозаро-винарски център, не само в региона, а и на Балканите и в Европа, който активно търгува и „общува” (културно и икономически) с региона и света.
За мащаба на това развитие говорят свидетелствата за броя спиртоварни ,частни изби, фирмени магазини, кръчми и дюкяни в Сухиндол, (имало е дори бордей). В сградата на читалището и до ден днешен е запазен голяма, хубава зала – с лоджии, където често са се провеждали културни събития. Освен това – 4 банки, 11 адвокатски кантори, 3 начални училища и 1 гимназия, (основаната през 1926-та „Климент Охридски”), като общия брой ученици към тази година е бил 1750 деца! Тези цифри говорят за селище, което стъпвайки върху пилоните на образованието , трудолюбието и предприемчивостта, става важно, активно и богато средище за времето си, с активен обществен и културен живот, място – отворено и възприемчиво за новите културни и архитектурни влияния идващи от Европа и Света. Не случайно Сухиндол е наричан „Българската Шампания“ — заради винопроизводството, и „Малката Америка“ — заради работата, поминъка и възможностите, които привличали хора и от околните села (вместо да ходят на гурбет в чужбина).
Архитектурата на Сухиндол е пряко свидетелство за тези процеси. Сред по-представителните къщи се открояват домовете на местни фамилии като Алтънови, Влаеви, Попкръстеви и Узунови. Наред с тях в града се срещат и други внушителни сгради, за които не открихме имената на собствениците или строителите, но които ясно принадлежат към същия период на замогване. Тези къщи стоят като паметник на времето, в което трудът, образованието и стопанската активност намират своя видим израз в архитектурата.
Сградите, които най-силно бележат образа на Сухиндол от началото на ХХ век, впечатляват не само с мащаба си, но и с ясната си градска амбиция. Много от тях са решени като къщи-близнаци или като поредица от самостоятелни домове, обединени в обща фасадна композиция. Ритъмът на еркерите, високите фронтони, балконите от ковано желязо и богатата пластична украса създават усещане за представителност, което оспорва обичайния образ на селската къща.
В тези фасади се срещат различни декоративни „езици”.Например, декорацията и фасадната композиция на сградите на сем. Алтънови и Влаеви са по-строги и геометрични — с рамкирани прозорци, пиластри, корнизи и повторяеми орнаментални полета. Възможно е архитектът или стоителя да е един и същ, тъй като си приличат като подход и визия. При други (като при къщите на на сем.Узунови и Попкръстеви) украсата е по-свободна и органична — с гирлянди, венци, флорални мотиви, гроздове, медальони и човешки фигури. Особено ценен пример е фасадата на къщата на сем. Попкръстеви , (понастоящем административна сграда, в миналото е била и хотел), в които декоративните елементи директно препращат към труда, плодородието и поминъка на сухиндолци — лозарството, земеделието и винарството.
Функционалната организация на тези сгради също говори за начина на живот и стопанската култура на времето. Приземните нива често са обвързани със стопанска дейност и предствителна функция, складове или търговски помещения, а под тях се развиват дълбоки мази, необходими за съхранението на виното. Горните етажи са жилищни — по-представителни, обърнати към улицата, с високи прозорци, балкони и богато оформени фасади. Знаем от някои от наследниците на тези фамилии, че къщите са имали добре оформени вътрешни дървени стълбища, мозаечни подове, красиво декорирани стени, а в някои случаи дървената дограма е била поръчвана чак от Румъния. По интериорните стени на някои къщи се срещат „рисуваните”тапети – изпълнявани с валяк или шаблони. Подпокривно пространство също се използвало – наследницата на фамилия Узунови сподели, че таванът на тяхната къща бил огромна библиотека с многобройни интересни стари книги. Сухиндолските предствителни къщи са били аристократични имения, които съчетават дом, работа, производство и обществен престиж в една цялостна архитектурна структура.
В стилистично отношение тези сгради носят ясно европейско влияние – не като чисто следване на един архитектурен стил, а като местна интерпретация на еклектиката, сецесиона и градската жилищна архитектура от края на XIX и началото на ХХ век. Високите фронтони, симетричните фасадни композиции, пластичната украса, балконите от ковано желязо и вниманието към детайла ги приближават повече до образа на малкия централеневропейски град, отколкото до представата за балканско село.В това именно е тяхната особеност — те показват как в едно тогавашно българско село проникват идеи за модерност, представителност и градски начин на живот, преведени през местни материали, майсторство и стопанска култура.
Освен образците от 20-те – 30-те години на миналия век, откриваме и ценни по-късни екземпляри с характерни черти за модернизма –изчистени откъм фасадна декорация, но с внимание към детайла, с едра пръскана фасадна мазилка, подчертани ъгли и заоблени форми. Отново сградите са с внушителна визия, качествено изпълнение и съобразени с контекста – личи, че са проектирани и съградени според имота, ориентацията и желанията на собственика.
Така тези сгради могат да се четат като материален образ на сухиндолския подем — архитектура, в която трудът, предприемчивостта и самочувствието на едно заможно лозарско и винарско селище остават видими и днес.
Снимки и текст : Надежда Сучева
Още през Възраждането в Сухиндол се заформя стремеж към образование, култура и обществен напредък .Развитието на килийното училище в края на 18ти век и основаването на читалище „Трезвеност“ през 1870 г са паметни стъпки в историята му. Изграждането на часовниковата кула, завършена през 1895 г е също знакова постройка за тогавашното село като наред с Читалището оформят архитектурния ансамбъл в центъра с площада. Тя е висока 26 м, с четири циферблата, а механизмът ѝ е поръчан от белгийската фирма „Жул Ван Ланкерс“ чрез сухиндолеца Христо Андреев, който по това време следва в Белгия. За построяването ѝ местните хора събират средства – също много показателен жест за общност и стремеж към представителност на оформящият се публичен облик на селото.
В началото на ХХ век е върхът на бурното икономическо развитие на Сухиндол чрез лозарството, винопроизводството и пепиниерството. През 1896–1897 г. Марко Вачков и свещеник Ганчо Марков създават първия общински лозов разсадник. През 1909 г. е основана лозаро-винарската кооперация „Гъмза“ — от 40 души, с председател Марко Вачков и устав, изготвен по френски образец. През 1912 г. започва изграждането на избата – използвани са най-съвременни методи и нововъведения за винопроизводство , а постепенно Сухиндол се утвърждава като важен лозаро-винарски център, не само в региона, а и на Балканите и в Европа, който активно търгува и „общува” (културно и икономически) с региона и света.
За мащаба на това развитие говорят свидетелствата за броя спиртоварни ,частни изби, фирмени магазини, кръчми и дюкяни в Сухиндол, (имало е дори бордей). В сградата на читалището и до ден днешен е запазен голяма, хубава зала – с лоджии, където често са се провеждали културни събития. Освен това – 4 банки, 11 адвокатски кантори, 3 начални училища и 1 гимназия, (основаната през 1926-та „Климент Охридски”), като общия брой ученици към тази година е бил 1750 деца! Тези цифри говорят за селище, което стъпвайки върху пилоните на образованието , трудолюбието и предприемчивостта, става важно, активно и богато средище за времето си, с активен обществен и културен живот, място – отворено и възприемчиво за новите културни и архитектурни влияния идващи от Европа и Света. Не случайно Сухиндол е наричан „Българската Шампания“ — заради винопроизводството, и „Малката Америка“ — заради работата, поминъка и възможностите, които привличали хора и от околните села (вместо да ходят на гурбет в чужбина).
Архитектурата на Сухиндол е пряко свидетелство за тези процеси. Сред по-представителните къщи се открояват домовете на местни фамилии като Алтънови, Влаеви, Попкръстеви и Узунови. Наред с тях в града се срещат и други внушителни сгради, за които не открихме имената на собствениците или строителите, но които ясно принадлежат към същия период на замогване. Тези къщи стоят като паметник на времето, в което трудът, образованието и стопанската активност намират своя видим израз в архитектурата.
Сградите, които най-силно бележат образа на Сухиндол от началото на ХХ век, впечатляват не само с мащаба си, но и с ясната си градска амбиция. Много от тях са решени като къщи-близнаци или като поредица от самостоятелни домове, обединени в обща фасадна композиция. Ритъмът на еркерите, високите фронтони, балконите от ковано желязо и богатата пластична украса създават усещане за представителност, което оспорва обичайния образ на селската къща.
В тези фасади се срещат различни декоративни „езици”.Например, декорацията и фасадната композиция на сградите на сем. Алтънови и Влаеви са по-строги и геометрични — с рамкирани прозорци, пиластри, корнизи и повторяеми орнаментални полета. Възможно е архитектът или стоителя да е един и същ, тъй като си приличат като подход и визия. При други (като при къщите на на сем.Узунови и Попкръстеви) украсата е по-свободна и органична — с гирлянди, венци, флорални мотиви, гроздове, медальони и човешки фигури. Особено ценен пример е фасадата на къщата на сем. Попкръстеви , (понастоящем административна сграда, в миналото е била и хотел), в които декоративните елементи директно препращат към труда, плодородието и поминъка на сухиндолци — лозарството, земеделието и винарството.
Функционалната организация на тези сгради също говори за начина на живот и стопанската култура на времето. Приземните нива често са обвързани със стопанска дейност и предствителна функция, складове или търговски помещения, а под тях се развиват дълбоки мази, необходими за съхранението на виното. Горните етажи са жилищни — по-представителни, обърнати към улицата, с високи прозорци, балкони и богато оформени фасади. Знаем от някои от наследниците на тези фамилии, че къщите са имали добре оформени вътрешни дървени стълбища, мозаечни подове, красиво декорирани стени, а в някои случаи дървената дограма е била поръчвана чак от Румъния. По интериорните стени на някои къщи се срещат „рисуваните”тапети – изпълнявани с валяк или шаблони. Подпокривно пространство също се използвало – наследницата на фамилия Узунови сподели, че таванът на тяхната къща бил огромна библиотека с многобройни интересни стари книги. Сухиндолските предствителни къщи са били аристократични имения, които съчетават дом, работа, производство и обществен престиж в една цялостна архитектурна структура.
В стилистично отношение тези сгради носят ясно европейско влияние – не като чисто следване на един архитектурен стил, а като местна интерпретация на еклектиката, сецесиона и градската жилищна архитектура от края на XIX и началото на ХХ век. Високите фронтони, симетричните фасадни композиции, пластичната украса, балконите от ковано желязо и вниманието към детайла ги приближават повече до образа на малкия централеневропейски град, отколкото до представата за балканско село.В това именно е тяхната особеност — те показват как в едно тогавашно българско село проникват идеи за модерност, представителност и градски начин на живот, преведени през местни материали, майсторство и стопанска култура.
Освен образците от 20-те – 30-те години на миналия век, откриваме и ценни по-късни екземпляри с характерни черти за модернизма –изчистени откъм фасадна декорация, но с внимание към детайла, с едра пръскана фасадна мазилка, подчертани ъгли и заоблени форми. Отново сградите са с внушителна визия, качествено изпълнение и съобразени с контекста – личи, че са проектирани и съградени според имота, ориентацията и желанията на собственика.
Така тези сгради могат да се четат като материален образ на сухиндолския подем — архитектура, в която трудът, предприемчивостта и самочувствието на едно заможно лозарско и винарско селище остават видими и днес.
Снимки и текст : Надежда Сучева
Галерия
Експедицията за изследване и документиране на Сухиндол е финансирана от фондация „Лъчезар Цоцорков“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на Ruralheritage.bg и не отразяват непременно вижданията на фондация „Лъчезар Цоцорков“ или нейните партньори.